[ 2010-01-04 14:11:45 ]

Какво се случва с египетските лешояди в Африка?

Vulture in Africa

От 5-и до 23-и декември 2009 г. екип на БДЗП съвместно с Ethiopian Wildlife and Natural History Society/ BirdLife Ethiopia извърши изследователска експедиция в Афарския триъгълник, Етиопия, където е най-голямото известно струпване на зимуващи египетски лешояди в Източна Африка.

Резултатите:

Установени бяха 1424 египетски лешояди, а цялата зимуваща популация в района е оценена на около 1600-1700 птици. Въпреки привидно много високия брой, сравнението с данни от 1994 и 2000 г. сочи за голямо намаление. Лешоядите бяха установени в полупустинна зона между 140 и 1230 м. н. в. Преброяването е извършено за 9 дни в периода 6-18. XII. Преброени са нощуващите индивиди по протежение на единственият главен път в района от югозападния ъгъл на Афарския триъгълник до границата с Джибути, както и в околностите на гр. Дире Дава. Преброяването беше извършвано преди залез между 16:30 и 18:00 часа като е покрито протежение от около 600 км. Лешоядите бяха наблюдавани да нощуват на 223 електрически стълба и три комуникационни кули. Птиците бяха неравномерно разпределени и концентрирани в три главни групировки в околностите на главните градове и села разположени на пътя.

Рано сутрин още преди изгрев египетските лешояди напускат местата за нощуване и се разпръскват във всички посоки в търсене на храна. Вида проявява изключително висока степен на свързаност с хората, като огромната част от хранещите се птици бяха установени в населените места. Птиците се хранеха главно с изхвърлени зад къщите хранителни отпадъци и по малки сметища, като понякога допускат човешко присъствие на разстояние под 10 метра. Значителна част от птиците се хранят в ниска численост (1-5 птици) в околностите на семейни номадски лагери, разположени далеч от пътища и разпространени повсеместно в целия район, а на два пъти птици бяха наблюдавани да се хранят със смачкани по пътищата животни.

През 2008 и 2009 г. БДЗП постави 52 цветни пръстена на млади египетски лешояди в България, а по време на изследването в Афарския триъгълник 122 нулевогодишни и едногодишни египетски лешояди бяха проверени за наличие на пръстени, но такива не бяха установени. Изчисления на тази база водят до заключението, че районът не е основен за зимуващи птици от Българската популация. Може да изчислим, че не повече от 10%, а твърде вероятно значително по-малка част от българските птици зимуват в изследвания район. Най-вероятно огромната част от птиците в района долитат от райони в Централна Азия, Средния изток, Източна Мала Азия и Кавказ.

Установени заплахи:

По време на изследването в района на Афарския триъгълник не бяха установени значими заплахи за египетските лешояди.
Смъртност от електрически ток:
98,4% от електрическите стълбове, на които лешоядите нощуват са безопасни и не представляват опасност за смъртност от електрически ток. 82% от птиците нощуваха на високоволтови безопасни електрически стълбове, 7,3% на нисковолтови безопасни стълбове с чашките насочени надолу, 4,4% на безопасни телекомуникационни кули и само 1,5% на опасни стълбове с чашките насочени нагоре. Останалите 4,8% от птиците бяха наблюдавани в полет или все още хранещи се преди да са заели местата за нощуване.
Отстрел:
Огромна част от мъжете от местните номадските групи афар, карайо и сомали притежават огнестрелно оръжие най-често автомат Калашников, но проявяват толерантност към мършоядните птици. В този район възможността за отстрел на лешояди може напълно да бъде изключена.
Незаконна употреба на отрови:
От проведените разговори с цел събиране на информация за възможна нелегална употреба на отрови срещу хищници, се очертава извода че в района не се ползват отрови, но в близко бъдеще е необходимо допълнително много по-мащабно проучване сред по-голям брой местни хора. С цел търсене на загинали птици бяха проверени участъците под високоволтови стълбове на които нощуват около 10% от птиците. Под стълб, на който нощуват над 20 египетски лешояди бяха намерени череп и таз на възрастен египетски лешояд, загинал вероятно преди повече от половин година но причините остават неизвестни.
В последния ден на експедицията беше получена информация, че в южна Етиопия в околностите на гр. Негеле има друга значителна зимуваща група египетски лешояди и че през месец май 2009 г. при единичен инцидент са били намерени около 30 отровени лешояда от 4 вида, сред които и 5 египетски (4 възрастни и един млад). Отровата е била поставена в труп на домашно животно с цел изтребване на хиените. Номадска група в този район обитава както южна Етиопия, така и северна Кения, където употребата на отрови срещу хищниците (хиени и лъвове) добива все по застрашаващи размери и в последните 6 години са открити отровени 345 лешояда от различни видове. В някои райони броят на лешоядите е намалял със 77%, а дори в националния парк Масай Мара лешоядите са намалели наполовина.

Най-вероятни причини за намалението на зимуващата популация в Афарския триъгълник:
• Повишена смъртност от отравяне в местата за зимуване в южна Етиопия и северна Кения.
• Повишена смъртност в резултат от незаконен отстрел по миграционния път в района на Близкия Изток.
• Повишена смъртност в гнездовите райони.

Необходими бъдещи най-приоритетни действия:
• Спешно е необходимо детайлно изследване на конфликта с хищниците и възможната употреба на отрови.
• Оказване на подкрепа на природозащитниците в Източна и Централна Африка за започване на проекти за изследване и опазване, както на египетския лешояд, така и на останалите видове лешояди.
• Сътрудничество с колеги от Близкия и Средния изток за оценка на размера на незаконния отстрел на хищни птици по време на миграцията особено в Сирия, Ливан и Южна Турция.

Изказваме сърдечни благодарности на колегите от EWNHS в Етиопия: Илма Делелен Абебе, Тесфай Бикила и Менгисту Вондафраш и на колеги от Европа, които значително помогнаха в организацията на експедицията: Борис Бъров, Марк Дей, Антонио Сигизмонди. Благодарности и на Перегрин фънд за предоставените множество научни публикации за Източна Африка.
Експедицията е финансирана със собствени средства на БДЗП, дарение от Светослав Спасов и дарение на членове на БДЗП от Великобритания.

От 2003 г. БДЗП работи усилено за опазването на египетския лешояд в България. Натрупаните знания през тези години категорично посочват, че основната причина за изчезването на вида е повишената смъртност главно на възрастните птици в резултат от антропогенни фактори. Значителен дял от загубата на птици се случва извън пределите на България по време на миграция и в местата за зимуване. В последните 7 години вероятно повече от 20 възрастни птици не са се завърнали от зимните си квартири. Само през пролетта на 2009 г. от Африка не се завърнаха 1 двойка и четири възрастни птици част от 4 двойки.