Тревожни резултати от токсикологично изследване на египетския лешояд в България [ 2009-02-12 04:52:52 ]

Във връзка с изясняване причините за намаляване на египетския лешояд в България, през 2008 г. БДЗП извърши токсикологично изследване на 15 неизлетели малки на египетски лешояди в България. Бяха взети секрети от око, гърло и клоака. Кръвни проби бяха взети от 7 от малките (4 от района на Източни Родопи, 2 от Провадийско-Роякско плато и 1 от Русенски Лом). През месец септември пробите бяха изпратени за анализ в Испания, където испански колеги имат голям опит в Европа в провеждането на токсикологични изследвания на четирите вида европейски лешояди. През 2008 г. същите специалисти откриват за пръв път в света, че антибиотиците, които лешоядите поглъщат при хранене с труповете на третирани домашни животни, увреждат черния дроб и бъбреците им и позволяват развитието на патогени, които впоследствие увреждат лимфната тъкан и повишават смъртността.

На 10.02.2009 г. получихме резултатите от изследването. Токсикологичните анализи показват високо преобладаване на патогени от домашни птици и гълъби (болест на Гумборо, салмонела, трихомониаза). Няколко от кръвно изследваните седем индивида са страдали от болестите, което е показано от серологичните изследвания (антитела в плазмата). Три от седемте птици са имали съдържание на антибиотици в кръвта (окситетрациклини и амоксилин). Една от птиците е имала съдържание на нестероидни антивъзпалителни лекарства (флуимиксин меглумин), а друга антипаразитни вещества (фебендазол), които са погълнати след хранене с месо от домашни животни третирани със съответните вещества. Съществува и проблем с висока концентрация на тежки метали в кръвта (олово и кадмий), като една от кръвно изследваните седем птици е имала сублетална доза олово.

Извод от изследванията е, че имунната система на младите птици е в много по-лошо състояние и много по-слаба от тази на младите египетски лешояди в Испания. Причините за това са въздействие на ветеринарни лекарства, болести и вероятно високо ниво на близкородствено кръстосване. Трябва да се отбележи, че по-горе изброените проблеми за популацията се отнасят само за младите неизлетели екземпляри и са резултат от едногодишно пилотно изследване, което не може да покаже пълния спектър на проблема. Оцеляемостта на възрастните е най-важния фактор, който обуславя тенденцията в числеността на дългоживеещите видове, но какви са точните токсикологични проблеми и заплахи за възрастните птици, не е известно поради липса на изследвания в тази насока. Най сериозната и настояща заплаха, действаща на територията на България и застрашаваща оцеляемостта на възрастните птици, е отравяне вследствие поглъщане на отровна или замърсена храна.

Темпа на намаление на египетския лешояд в България е много висок и предвижда изчезване много скоро. Необходими са спешни мерки за намаляване и спиране тенденцията на изчезване на вида от България. За жалост проблемите, които вида среща извън България по време на миграция и зимуване засега остават неконтролируеми и почти напълно неизвестни. БДЗП прави всичко възможно за осигуряване на необходимата подкрепа на държавата и привличане на международна подкрепа за спасяването на египетския лешояд. Стартиране изпълнение на дейностите заложени в приетия от МОСВ, План за действие за опазване на египетския лешояд (2009-2018 г.) са решаващи за бъдещото запазване на този емблематичен за българската орнитофауна вид и символ на БДЗП.

 


млад египетски лешояд
млад египетски лешояд